HTML (Hypertext Markup Language) е кодът, който се използва за построяване и показване на уеб страница и нейното съдържание. Например:  съдържанието може да е построено от няколко параграфа, списък с водещи знаци или като се използват изображения и таблици с данни. Както се вижда от заглавието, тази статия ще ви обясни основните положения на HTML и неговото приложение.

Какво всъщност е HTML?

HTML не е език за програмиране – той е език за обозначаване, който се използва да укаже на вашия браузър как да изобрази страниците, които посещавате. В зависимост от намеренията на уеб-дизайнера, начинът на изобразяване може да е прост или изключително сложен. HTML представлява поредица от елементи, които използвате, за да заградите (или обвиете) различни части от съдържанието, за да ги направите да изглеждат и действат по определен начин.  Обграждащите тагове могат да направят дума или изображение да действат като препратка към друго място, могат да  изписват думите с курсив, да правят буквите по-големи или по-малки и т.н. Ето примерен ред съдържание:

Котката ми е много сръдлива

Ако искаме редът да е изобразен отделно, можем да го означим като параграф като го обградим с таговете за елемента параграф (<p>) :

<p>Котката ми е много сръдлива</p>

Анатомията на един HTML елемент

Нека изследваме елемента p малко по-задълбочено.

Основните части на нашият елемент са:

  1. Отварящ таг(opening tag): Състои се от името на елемента (в този случай, p) заградено от отварящи и затварящи ъглови скоби (angle brackets). Така се обозначава къде е началото на елемента или откъде започва да действа — в този случай показва начало на параграф.
  2. Затварящ таг(closing tag): Същият като отварящия таг, но с допълнително включена наклонена черта преди името на елемента. Това показва къде приключва елемента, в този случай — къде е краят на параграфа . Често срещана грешка при начинаещите е да се пропусне затварящия таг, като това може да доведе до странни резултати.
  3. Съдържание (content): Това е съдържанието на елемента, което в случая е просто текст.
  4. Елемент: Елементът е съвкупността от отварящия таг, затварящия таг и съдържанието.

Елементите могат да имат атрибути, които изглеждат по следния начин:

Атрибутите съдържат допълнителни сведения за елемента, които не искате да се появявт в изобразеното съдържание. По-горе, class е името на атрибута, а editor-note е стойността на атрибута. Атрибутът class ви позволява да задавате на елемента идентификатор, чрез който да определяте как изглежда и разни други възможности.

Един атрибут винаги трябва да има:

  1. Празно място между него и името на елемента (или предишния атрибут, ако елементът вече има един или повече атрибути).
  2. Името на съответния атрибут, последвано от знака за равенство.
  3. Отварящи и затварящи кавички обграждащи стойността на атрибута.        

Влагане на елементи

Възможно е да се постави елемент вътре в друг елемент  — това се нарича влагане (nesting). Ако искахме да  подчертаем, че нашата котка от предишния пример е много сърдита, бихме могли да обгърнем "много" в елемента <strong>. Това означава, че върху думата ще бъде наблегнато:

<p>Котката ми е <strong>много</strong> сърдита.</p>

Трябва да се уверите, че елементите ви са правилно вложени: в примера по-горе отваряме елемент първо <p>, след това елементът  <strong>. Следователно първо трябва да затворим елемента <strong> , а след това <p>. Следва пример, показващ неправилна употреба:

<p>My cat is <strong>very grumpy.</p></strong>

Елементите трябва да бъдат отваряни и затваряни правилно, за да бъдат наистина вътре или извън един спрямо друг. Ако се препокриват, както в горния пример, тогава браузърът ви ще се опитва да предположи какво сте се опитвали да направите и бихте могли да получите доста неочакван изход. Затова не го правете!

Празни елементи

Някои елементи нямат съдържание и се наричат празни елементи (empty elements). Да вземем например елемента <img>, който вече имаме в нашия HTML:

<img src="images/firefox-icon.png" alt="My test image">

Той съдържа два атрибута, но няма затварящ таг </img> и съдържание в себе си. Това е защото елементът изображение не обгръща съдържание върху което да действа. Целта му е да прикачи снимка в HTML страницата на мястото, което заема.

Анатомия на един HTML документ

Това обхваща основните положения за отделните HTML елементи, но от тях няма особена полза, когато са изполвани поотделно. Нека разгледаме как да съчетаем отделните елемтни, за да образуват цяла страница, написана на HTML. Да погледнем отново кода, който поставихме в нашият пример  index.html (с който първо работихме в статията Работа с файлове):

<!DOCTYPE html>
<html>
  <head>
    <meta charset="utf-8">
    <title>My test page</title>
  </head>
  <body>
    <img src="images/firefox-icon.png" alt="My test image">
  </body>
</html>

Ето какво имаме:

  • <!DOCTYPE html> — типа на документа. Едно време, когато HTML беше млад (около 1991/2), типът на документа (doctype) трябваше да служи като препратка към набор от правила, които HTML страницата трябваше да следва, за да бъде считана за добър HTML—автоматична проверка за грешки и разни други полезни неща. В днешно време никой не се занимава вече с тях и те са просто един продукт от миналото, който трябва да бъде включван, за да работи всичко правилно. Това е всичко, което трябва да знаете засега по този въпрос.
  • <html></html> — елементът <html>. Този елемент обгражда цялото съдържание на страницата и обикновено се нарича основен елемент.
  • <head></head> — елементът <head>. Той действа като контейнер за всички неща, които включвате в страницата, но не са част от съдържанието, което показвате на посетителите на вашата страница. Това са ключови думи и описание на страницата, което се появява като резултат от търсачки, CSS за форматиране на съдържанието, обявяване начин на кодиране на текста и т.н.
  • <body></body> — елементът <body>. Той съдържа всичко, което искате да покажете на посетителите на вашата страница като текст, изображения, видео клипове, игри, аудио.
  • <meta charset="utf-8"> — този елемент задава набора от знаци, който ще използва вашият документ. UTF-8 включва повечето знаци от всички известни  естествени езици. Този набор поддържа всякакъв текст. Няма причина да не  го използвате. Това дори ще ви спести проблеми по-късно.
  • <title></title> — това задава заглавието на документа — заглавието, което се появява в раздела на браузъра, където е заредена страницата  и се използва за описание на страницата, когато я добавяте в отметките си.

Изображения

Да се върнем отново на нашия елемент  <img>:

<img src="images/firefox-icon.png" alt="My test image">

Както споменахме, той вгражда изображение в нашата страница на нястото, където се намира. Изпълнява го чрез атрибута src (source-източник), който указва пътя до файла с изображението.

Освен това включихме и атрибута alt (alternative-заместващ). Чрез него определяме описателния текст за потребителите, които не могат да видят изображението поради някоя от следните причини:

  1. Имат зрителни нарушения. Потребители със значително зрително увреждане често обикновено озползват програми, наречени екранни четци, които им изчитат заместващия текст.
  2. Поради някаква неизправност изображението не може да бъде показано.  Опитайте да промените пътя в атрибута src, като го направите недействителен. След като запишете и презаредите страницата, вместо изображението би трябвало да виждате следния текст:

Най-важното за този атрибут е да бъде наистина описателен текст. Това което поставите в него, трябва да предоставя достатъчно сведения на потребителя, така че той да добие добра представа какво показва изображението. В дадения пример "My test image" ("Моето изображение за тест") не е изобщо добро описание. Значително по-подходящ заместващ текст за логото на Firefox би бил "The Firefox logo: a flaming fox surrounding the Earth"("Логото на Firefox: пламтяща лисица обграждаща Земята").

Опитайте  да измислите по-подходящ заместващ текст за изображението.

Бележка: Разберете повече за достъпността на MDN's Accessibility landing page.

Обозначаване на текст

Този раздел ще обясни някои от основните елементи в HTML, които ще изпозлвате за маркиране на текст.

Заглавия

Елементите за заглавия (heading) ви позволяват да укажете, че определени части от съдържанието са заглавия или подзаглавия. Както една книга има основно заглавие, заглавия на отделните глави и подзаглавия, така и един  HTML документ ги съдържа. HTML поддържа шест нива на заглавия  от <h1> до <h6>, като най-вероятно ще използвате само 3-4 от тях:

<h1>My main title</h1>
<h2>My top level heading</h2>
<h3>My subheading</h3>
<h4>My sub-subheading</h4>

Опитайте да поставите подходящо заглавие на вашата страница, което да е над вашия <img> елемент.

Параграфи

Както по-горе стана ясно, елементите <p> са предназначени да съдържат отделните параграфи в текста. Ще ги изплозвате често при обозначаването на обикновено текстово съдържание :

<p>Това е отделен праграф</p>

Добавете примерния текст (би трябвало да го имате от What should your website look like?) в един или повече параграфи след елемента <img>.

Списъци

Доста съдържание в мрежата се представя като списъци и HTML има специални елементи за тях. Списъците съдържат поне два елемента. Най-често срещаните типове са подредени и неподредени  списъци:

  1. Неподредени списъци (unordered lists) са тези, при които последователността на елементите му е без значение – примерно количка с покупки от сайт-магазин. Те се обграждат от елемента <ul>.
  2. Подредени списъци (оrdered lists) са тези, при които подредбата на елементите има значение, както при инструкции в рецепта. Те се обграждат от елемента <ol>.

Всяка точка от списъка се поставя в елемента <li> (точка от списък-list item).

Примерно, ако искаме да превърнем част от следващия параграф в списък:

<p>At Mozilla, we’re a global community of technologists, thinkers, and builders working together ... </p>

Бихме могли да променим обозначаването както следва:

<p>At Mozilla, we’re a global community of</p>
    
<ul> 
  <li>technologists</li>
  <li>thinkers</li>
  <li>builders</li>
</ul>

<p>working together ... </p>

Опитайте да добавите подреден или неподреден списък в примерната си страница.

Препратки

Препратките/връзките (links) са изключително важни — те са същността на Мрежата (WEB).  За да добавим препратка използваме този прост елемент — <a>, като a идва от "anchor"-котва . За да превърнете текст от параграфа в препратка, следвайте следните стъпки:

  1. Изберете си текст. Ние ще изпозлваме "Mozilla Manifesto".
  2. Обградете текста с елемент <a> , ето така:
    <a>Mozilla Manifesto</a>
  3. Задайте на елемента <a> атрибут href( съкратено от hypertext reference), както в примера по-долу:
    <a href="">Mozilla Manifesto</a>
  4. Като стойност на този атрибут  поставете уеб-адреса към който искате да води препратката:
    <a href="https://www.mozilla.org/en-US/about/manifesto/">Mozilla Manifesto</a>

Може да получите неочаквани резултати, ако пропуснете  частта https:// или http:// .Тя се нарича протокол (protocol) и се поставя в началото на уеб-адреса. След като създадете препратката, изпозлвайте я, за да се уверите, че ви препраща точно където искате.

href може да изглежда странно наименование на атрибут. За по-лесно запомняне се подсещайте, че произлиза от  hypertext reference- препратка към свръх-текст.

Сега може да добавите и препратка към вашата страница.

Заключение

Ако сте следвали всички наставления в тази статия, би трябвало да имате страница, която изглежда като тази по-долу (можете да я видите и тук.

A web page screenshot showing a firefox logo, a heading saying mozilla is cool, and two paragraphs of filler text

Ако много се затрудните, винаги може да сравните работата си с нашия завършен примерен код в Github.

До тук само бегло споменахме някои основни положения в HTML. За да научите повече, посетете Темата за обучение по HTML.

Етикети за документа и сътрудници

 Допринесли за тази страница: kberov, petya5q
 Последно обновяване от: kberov,